В безименната пропаст на съня
пропадам като камъче, търкулнато
случайно под ботушите на времето,
отронено от края на живота
и този вик, заседнал във гърдите ми
е ехото на някаква реалност,
останала да свети като болка
в един измислен свят, където няма
добро и зло, а само тишина…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ