* * *

Скърбим за лятото…
За топлия му полъх.
За синьото, което си отива
с дъх на море…
За пясъчните дюни
и пясъчните чувства,
разпилени
от вятъра,
стопени от вълните…

Скърбим за лятото…
За нас самите…

 

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ