Моята баба,
надживяла четири войни,
пестеше всяка трохичка от хляба,
но дините ядеше различно –
на едри парчета
и винаги започваше от средата,
където
е най-сладко –
“сърцето”…
Баба ми имаше простичко обяснение –
ако започнеш от края,
ще имаш ли време
да стигнеш до същината?
Не знаеш…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ