Думите, които премълчаваме,
пътеките, които разрушаваме,
надеждата, която разпиляхме,
любовта, която не разбрахме,
вярата, която не достига,
мъката, която ни застига,
леденият вятър на омразата,
камъкът, потайно носен в пазвата,
взетото назаем и невърнато,
острието на гнева, към нас обърнато,
приятеля, когото сме оставили,
детството, което сме забравили,
панелите, зазидали мечтите ни,
сълзите, утаени във душите ни –

ето кой живота ни отнема.
А се оправдаваме със времето…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ