Колумбе мой, приятелю,
нима не си разбрал,
че тук светът завършва
и почва океанът?
Нататък няма бряг,
пристанища и заливи,
а само водна шир
и островчета пяна…

Нататък има мрак
без знаци пътеводни
под черното небе,
защото няма пътища
и всичките скали
са гробници подводни
на кораби с безумци,
очаквали завръщане…

Колумбе мой, приятелю,
нима е тясна сушата?
Жените на Испания
нима не са красиви?
Богата е кралицата
и щедра към послушните –
в двореца остани
и си живей щастливо…

Не искам да умираш –
та ти си още млад,
животът е вълшебство…
– говорела скалата –
Не тръгвай към безкрая!…
Но той не я разбрал,
защото слушал шепота
на вятъра в платната…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ