На С. И.

Напластяваш в душата си –
кръг върху кръг –
листопадно обречени
есенни чувства,
примирени мълчания –
неугаснали въглени…
Ти си вече разбрал –
да си жив е изкуство…

От устата излита
не вопъл, не вик –
просто… дим от цигара,
горчив като истина.
Изтръскваш душата си
във вечерния пепелник.
Не се притеснявай –
келнерът ще почисти…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ