…И стадото следваше своя водач –
следваше го покорно и неотклонно,
а водачът му беше вълк в овча кожа,
но овцете го слушаха, защото беше по-умен от тях,
защото им обещаваше тучна паша и я намираше,
обещаваше им чисти извори и ги намираше,
обещаваше им да ги пази от другите вълци
и го правеше…
Понякога някоя заблудена овца внезапно изчезваше,
после я намираха с разпран корем и прегризано гърло
или пък изобщо не я намираха,
но това нямаше кой знае какво значение,
защото другите овце раждаха нови агънца,
после агънцата порастваха и ставаха големи овце
под сигурните грижи на вълка…
Веднъж една овца се замисли
а какво би станало, ако овен води стадото,
после изблея мисълта си на глас,
другите овце зяпнаха от изненада,
те не знаеха много за нещата от живота,
но знаеха достатъчно –
на овцете им е противопоказано да мислят –
мисленето е работа на вълците,
овцете трябва само да пасат,
да дават мляко и да са покорни,
отлъчиха мислещата овца от стадото,
а вълкът само това чакаше…
След седмица откриха костите й в храсталаците –
някой й беше откъснал главата,
чакалите и лешоядите бяха свършили останалото…
Скоро историята се забрави
и съвсем нямаше да се помни,
но там, където загина овцата,
израсна един шипков храст
с ей такива бодли,
много вълци скъсаха кожите си на него…
Какво да се прави,
в природата всичко е кръговрат.

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ