Тази нощ самотата преброжда заспалите улици
и в мъглата с окото на жълт светофар ми намига…
А душата ми още ухае на дъжд и на люляци
и по звездната стълба към Млечния път ме издига…

Ти си някъде там – зад един неугаснал прозорец
вечерта те обгръща с познати лица и предмети…
Под очите ти кръгове тъмни чертае умората
и една непонятна тъга в телевизора свети…

Но в гърдите ти, вляво, е скрито едно малко нещо –
то не се забелязва на рентген, на кардиограма…
Ала то ще ти каже в кои небеса да ме срещнеш,
ако в мрака очите сгрешат и твърдят, че ме няма…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ