Паячето което оплете
небето със сребърна нишка
и го завърза за розата
дето цъфти под прозореца
скри се между тревите
живо ли е не зная
но това съвсем не е важно
не късайте нишката моля ви
сутрин по нея росата
бисери дребни нанизва
за да накичи зората
и да е хубав денят ни
вечер по нея слънцето
слиза при моята роза
за да заспи под листата й
до следващото пробуждане…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ