* * *
Безкрайна борова гора…
Летя над нея…
Част от въздуха съм…
Преминавам през облаците…
Разкъсвам ги с дъха си…
Слънцето преминава през мен…
Бог ми подава своята чаша…
Жадно пия свобода…
Толкова много свобода –
достатъчна, за да спаси света –
има само в съня ми…
Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ