Дълбае резбарят с длетото,
дълбае до границите на поносимостта –
докато резките се превърнат във форми,
а формите – в плодове, цветя и слънца,
после цветята започват да ухаят,
от плодовете прокапва сладост,
а слънцата плисват светлина…
Тогава иконостасът е готов
и вярващите разбират,
че чудото е станало –
Господ е влязъл във храма…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ