Спомняш ли си как вървяхме
по улиците на стария Пловдив,
а над нас нощта бавно разпускаше
сините си коси
и с топла ръка запалваше
първите плахи огънчета
на подранили светулки,
рекламни лампички и звезди…
Как Малкият принц се люлееше
на крайчеца на един облак
и слушаше своята прелестна роза,
която шептеше лукаво:
“Вечните неща са красиви –
звездите, морето, пустинята, Бог…
Грозното е създадено от човека.
То е нетрайно и отминава…”

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ