Ако затвориш очи
и тръгнеш по градските улици,
и вместо тояжката на слепец те води
чувството ти за безнадеждност,
ще усетиш как въздухът мирише
на бензинови пари и евтин парфюм,
на кафе от автомати и пържена риба,
на пресни вестници и разлагащи се боклуци,
и накрая онзи вледеняващ мислите аромат на сяра,
който предшествал изригването,
унищожило Помпей…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ