(второ стихотворение в проза)

Прибра се изтощен от работата,
която не обичаше,
при жената,
която също не обичаше,
навлече домашния си халат,
който не му беше по мярка,
изяде си вечерята –
порция печено агнешко
(мразеше агнешко),
изпи една чаша червено вино,
подарък от тъста му
(виното киселееше)
и като не можа да гледа мача по телевизията
(понеже сапуненият сериал на жена му
не беше свършил),
излезе на балкона
и посегна да запали
една от любимите си цигари,
но те пък се бяха свършили…

И тогава разбра,
че целият му живот
се е състоял без него,
че винаги някой друг
бе вземал решенията,
друг беше давал отговорите
и го бе принудил да живее
с усещането за обреченост.
Не, това не беше неговият живот
и не му оставаше нищо друго,
освен да си тръгне…
И той го направи –
с едно помръдване на пръста си,
който лежеше върху спусъка на пистолета,
опрян в слепоочието му…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ