Когато птичите ята са отлетели,
листата – също,
когато всичките цветя са мъртви,
освен ледените
по стъклата на прозорците,
когато лятото е само сън,
есента – далечен спомен,
а пролетта – предчувствие,
мълчим,
свити в утробата
на най-дългата нощ
и чакаме да се роди
Спасителят…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ