Момчето, което говори с морето…
                                        Недялко Йорданов

Море, ти никога не си отиваш.
Ти си тук.
Вълните ти са временни,
но ти си вечно.
Ние си отиваме от теб –
без глас, без звук…
И се смаляваме,
и ставаме все по-далечни…

Назад ни теглят посивели
от скука градове.
В тях тъжни есени
по улиците се търкалят.
И ти, море, ни гледаш от ъгъла
с очите на дете,
но никога не разговаряш с нас.
Не разговаряш…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ