* * *

Изпарява се бавно
утринната мъгла.
Витае в кристалния въздух
едно ненаписано стихотворение…

Благодаря на земята за хляба,
на Бога – за слънцето,
на хората – за любовта…

Останалото е без значение.

 

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ