Потъвам между тъмни брегове
и стене под краката ми земята.

Сънувам… Ала няма кой да спре
на спомени отприщени реката

и те потъват в придошлите бързеи
на времето, потекло към безкрая…

Сънят е репетиция за смърт.
Но живите не трябва да го знаят…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ