Докосваш лицето ми
докосвам ръцете ти
и между нас изгряват слънца
избухват свръхнови звезди
плисват се океани от нежност
викат ни брегове и пристанища
водовъртежи ни теглят към дъното
проблясват мълнии в окото на бурята
раждат се и угасват
сезони жестове светове…

Казахме си толкова много неща
без да разменим нито дума
в прегръдката на мълчанието…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ