* * *
На С. К.
Момичето което разпиляваше смях
като бисерни мъниста
по стълбището на гимназията
след двадесет и пет години неизвестност
и четвърт век мълчание
вчера го срещнах на улицата
продължаваше да се усмихва
от един прясно отпечатан некролог
внезапно открих
колко много ми липсва…
Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ
