Не си отивай,
когато нощта е приседнала на хълма
и ниже огърлица от съзвездия,
когато луната слиза по Млечния път
и пие сребърна вода от чашата на езерото,
когато мълчанието на гората
се превръща в мълчание на света,
защото ние сме временни,
а времето е нещо относително –
има минути, които се помнят векове
и векове, които се забравят за минути…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ