Старите грамофонни плочи
се превръщат в саксии. Впрочем,
те отдавна не свиреха –
само събираха прах…
Спи под пръстта Берлиоз,
под мушкатото диша Моцарт…
И една доморасла пролет
кротичко си цъфти над тях.
Ще ги открие ли някога –
да речем, след хиляда години –
някой световно известен
учен-археолог,
ще започне ли да разчита
по успоредните им линии
нашето примитивно изкуство,
нашата вяра в Бог?
Ако отключи случайно
звуци, мълчали столетия –
ще зазвънят цигулки,
ще прогърми роял…
И ще се смае светът:
каква дълго пазена тайна!
Що за народ е този,
който я е създал?!!…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ