* * *
Мартенският вятър
прегръщаше нацъфтелите дървета
любеше ги диво
страстно опустошително
превиваше клоните им
цветовете им се ронеха
и умираха в калта
защото не бяха човешки същества
и не можеха да понесат
толкова много любов…
Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ
