* * *
Не се опитвай да препречиш пътя
на времето, което си отива…
Не трупай пред нозете му прегради
от болки и несбъднати желания
и не взривявай мостовете, по които
над бледата река на самотата
несетно стъпките му преминават…
Но ехото на тези светли стъпки
в най-сенчестия ъгъл на душата си
пусни – и с тях във нея ще нахлуят
забравената песен на морето,
бълбукащият смях на чучулига
и шепотът на някой стар приятел…
Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ