Даваш ли, даваш, балканджи Йово…
Хубава Яна сама се е дала
черна робиня в бели дворове
от сутрин до мрак за едничкия залък…
Хубава Яна напусна Балкана,
градинката своя и старата къща,
захвърли моминската бяла премяна,
отряза косите си и се не връща…
Вечер замръква в луксозни хотели,
сутрин осъмва във мрачни бордеи –
очите й, обич и дом невидели –
през винени пари и сълзи се смеят…
Нито е хубава, нито е Яна –
купуват я с дребни пари чужденците…
И само когато е много пияна,
говори на своя език със звездите…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ