Денят слиза от сцената
като уморен артист
допива си питието
в червената чаша на залеза
казва лека нощ на себе си
и хлътва зад хоризонта
после се връща в сънищата ни
маскиран огромен и страшен
едни се смеят насън
други крещят трети плачат
не се бойте от маските те са
временните лица на нещата
на прага на Вечната нощ…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ