Декемврийското слънце
любопитно повдига
снежнобелия зимен воал
на мъглата,
разпилява дъха й
на бисерни мигове,
с пълни шепи ги пръска
в косите на вятъра,
който ляга смирен
над дърветата сънени
и настава покой –
като в приказна вечност…

Утре пролетно-весел
светът ще осъмне,
ще избухнат в очите му
нежни копнежи
и ще дойде
на зимната приказка краят,
от снега ще остане
единствено спомен –
белотата на две-три кокичета
в стаята
и един миг вълшебство,
замръкнал бездомен…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ