На пейката под кестена
седи замислен мъж,
потръпва между пръстите му
смачкана цигара…
Наоколо мирише
на вечер и на дъжд
и весели момичета
вървят по тротоара…

Стъпките на слънчева,
измислена жена
в душата му прогарят
неистов отпечатък…
Провисва върху клоните
на кестена една
прозрачна самота –
и чезне без остатък…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ