Дървото протегна ръце към дъжда
                    и прошепна: “Опиши ми морето…”

- Усещаш ли моята песен?
Умножи я по сто
и ще чуеш рева на морето…
Пространства от тъмна
и гневна вода
кипят
и рушат бреговете си
и потъват на дъното
миди и кораби,
мъртви риби,
мечти и надежди…
Но му дай
една лунна пътека любов
и ще стихне,
преляло от нежност…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ