Вярваш ли,
че когато затворим очи,
светът ще остане същият?
Същите слънчеви, златни лъчи
нежно ще го прегръщат?
Същите буйни реки ще текат
през напуканите му вени;
същите пътища ще го браздят
и ще се гонят с времето?

Или през онзи Единствен Ден
всичко ще бъде различно –
ще потъмнее за миг Вселената:
някого сме обичали
и изведнъж тази малка човешка любов
в Големия Космос я няма…
И ще плъзне по звездната скула на Господ
сълза – като залез голяма…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ