…А войната никога не свършва…

Ние сме тези,
които се връщат от боя.
Дълго воювахме –
кратко живяхме с победата.
За друг са венците на славата…
Ние търсим покоя
и назад, към пътеките родни
очите ни гледат.
Колко кръв по душите ни прашни,
колко смърт е полепнала,
от барут и олово
под краката ни стене тревата.
И не знаем,
когато се върнем по родните къщи,
как ще влезем във храма
и как ще прегърнем децата…
И не знаем,
когато войната отдавна е свършила,
колко битки без край и начало
ще водим в съня си…
Зад отсрещните хълмове
спят, непогребани, мъртвите
и ще пеем за тях,
и ще плачем за тях
до смъртта си…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ