* * *

                    На Т.Б.

…А валеше, валеше…
Безумно и дълго.
Разтопи се
на златното лято вълшебството.

Беше първата есен,
в която си тръгваш
пораснал и сам…

Беше краят на детството.

 

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ