Ние раждаме децата си
и ги обичаме,
после ги подаряваме на света…
За нас остават
празните летища,
опустелите гари
и есенната тъга…

И една надежда неизричана –
че когато дойде труден час,
Бог отгоре също ги обича
и ще ги наглежда вместо нас…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ