Един валс на Шопен се роди
изпод пръстите на момчето,
което живее отсреща,
затанцува върху пианото
и понеже му стана горещо,
излетя през балкона
и кацна на двора,
в шеметен танц завъртя
шепа есенни листи,
разроши косите
на група забързани хора,
които погрешно си мислеха,
че днес вятърът е по-силен от вчера
и вдигнаха на шубите си яките…
Но валсът не спираше
и намери
пролука някаква към душите им…
И когато нахлу вътре –
вълшебен и влюбен –
лицата им светнаха
и очите им засияха –
сякаш нещо безценно,
отдавна изгубено,
ненадейно се върна при тях…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ