* * *
Браздите по челата ни
са сенките на извървени пътища –
в пространства необятни
се губят…
и назад не се завръщат.
Пресичат ли се някъде –
в мечтите ни? В душите ни? В безкрая?
Или потъват в нищото,
от скитане преситени?
Не зная…
Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ
