НОСТАЛГИЧНО
И не защото бавните мъгли
пълзят по дъното на тишината;
и не защото жълтите треви
през сълзи си припомнят лятото;
и не защото тъжни ветрове
прегръщат оголелите дървета –
в душата тихо есента дойде,
а в нея всяка есен е последна…
Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ
