Най-голямото зло?
Да се сбъднат
всички мои мечти
и да няма за какво да мечтая…

Най-нежната обич?
Онази, която се скри
зад ъгъла, зад дъжда
и замина с трамвая…

Най-големият грях?
Доброто, което
не успях да направя.
А трябваше…

Най-големият страх?
Да ме има, когато
надеждата е ограбена…

Най-жестоката истина?
Всеки изгрев и залез
полека ни приближават към края,
скрит зад ъгъла,
зад дъжда,
зад спирката на трамвая…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ