Някой отдавна е начертал пътя,
по който със стадно упорство вървим
и е изпратил внезапните щъркели,
морето и залеза неповторим…

И е отгледал любовното биле,
което в душите ни тайно цъфти
и всичко, което сме построили,
и всичко, което ще ни разруши…

И никакъв смисъл в очите бездънни
без страх да надничаш и питаш “Защо?”…
Ще светне в небето безоблачно мълния,
ще падне в краката ти птиче перо,

за миг ще потръпне светът необятен,
за злото почувствал внезапна вина
и пак ще потъне в една непонятна,
всепрощаваща тишина…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ