Не е лесно да бъдеш дете,
                    когато светът остарява…

А светът остаряваше страшно…
В очите му зейваха
тъмни озонови дупки.
Браздяха лицето му
пътища дълги и прашни
и пустинята бавно настъпваше –
стъпка по стъпка…

Нищетата крадеше
на бедните хорица хляба –
на богатите в същото време
крадеше душите…
И децата им вечер заспиват
еднакво ограбени,
и се смеят, и плачат
над всички еднакво звездите…

Весела Димова – МЪЛЧАНИЕТО НА ДУМИТЕ