Жил Менаж (Gilles Menage), френски писател, учен-филолог и историк, е роден на 15 август 1613 г. в Анже (Анжер). Син на адвоката Гийом Менаж. Започва кариерата си като многообещаващ юрист. През 1632 г. се установява в Париж, отначало е адвокат, но скоро се отказва от правната си кариера. В 1630-1640-те г. живее в Париж в обкръжението на кардинал Рец. В 1650-те г. около Менаж се събира кръг от литератори (вкл. Жан Шаплен и Пол Пелисон). Всяка сряда провежда в дома си литературни събирания (Mercuriales), посещавани от поети, учени и представители на висшето общество. Сред възпитаниците му важно място заема Мари Мадлен дьо Лафайет, авторка на романа „Принцеса Клевска”. Мазарини му отделя пенсия като голям познавач на италианския език. Автор на пиеси в стихове, еклоги, пасторали, епиграми, високо ценени в салоните. Пише стихове на френски, италиански, латински и древногръцки - издава сборник със стихотворения през 1656 г. (лат. Poemata latina, gallica, graeca, et italica). Благодарение на язвителния си нрав Менаж си създава множество противници - Молиер го представя в образа на жлъчния педант Вадиус в комедията си „Учените жени”, но Менаж отказва да се разпознае в него и аплодира комедията. Основните му заслуги са в езикознанието, особено в лексикографията и етимологията: „Произход на италианския език” (итал. Origini della lingua italiana; 1669), „Наблюдения върху френския език” (фр. Observations sur la langue francaise; 1672-1676) и „Етимологически речник” (фр. Dictionnaire etymologique), над който Менаж работи дълги години. Автор на „История на жените философи”, малка енциклопедия, в която са изброени 65 жени, които са практикували философия в гръко-римската античност. С голяма ерудиция и добра памет, Менаж обича да цитира гръцки, латински, италиански и френски стихове във всичките си разговори. Езиковед, със задълбочени познания по езици и литература. Луис Морери казва за него, че „почти няма литературен жанр, в който да не се е занимавал, и често с достатъчно успех, както можем да видим от големия брой книги, които е публикувал”. Умира на 23 юли 1692 г. в Париж. През 1693 г. негови мисли са събрани под ръководството на Антоан Галанд, с помощта на негови приятели, и публикувани в произведение под заглавието „Menagiana”, първото произведение от този вид, преиздавано многократно през 18 век.

Публикации:

Поезия:

КЪМ БЕЗСЪРДЕЧНАТА/ превод: Красимир Машев/ брой 164 януари 2024