Теофил дьо Вио (Theophile de Viau), френски поет, драматург и преводач, е роден през 1590 г. (между март и май) в Клерак в протестантско благородническо семейство. Посещава калвинистки училища в Нерак, Монтобан, Бордо и Сомюр. Пристига през 1610 г. в Париж, придобива популярност сред младите аристократи, води разпуснат начин на живот. В 1613 - 1615 г. учи в Лайденския университет (Холандия) с бъдещия писател и есеист Гез дьо Балзак, поддържа с него интимни отношения, после шумно се скарват. Израснал като хугенот и аристократ, Теофил дьо Вио става офицер и участва в бунтовете на хугенотите в Гиен (Guyenne) през 1615 - 1616 г., докато е на служба на граф дьо Кандал, на страната на протестантите срещу армията на младия крал Луи XIII. След войната е помилван и се изявява като блестящ млад поет в кралския двор. Постъпвайки на служба при херцог Монморанси, създава балети за придворни представления, а в 1617 г. (или 1621 г.) поставя с голям успех трагедията си в пет действия „Пирам и Тисба” („Pyrame et Thisbе”) - трагичната любовна история на Пирам и Тисба, която завършва с двойно самоубийство. Примирява се със загубата във войната, за да получи достъп до двора и доброто общество в Париж и да намери по-лесно покровители. Влиза в контакт с епикурейските идеи на италианския философ Лучилио Ванини (Джулио Чезаре Ванини), които поставят под въпрос безсмъртието на душата. (Ванини е обвинен в ерес и практикуване на магии и след като му отрязват езика, е удушен и трупът му е изгорен в Тулуза през 1619 г.) Решително е враждебен към новите класически правила в поезията, развивани от Франсоа Малерб. От 1619 г. има затруднения с йезуитите, които го заклеймяват за безбожните му и неприемливи произведения, еретическите му идеи, повлияни от Ванини и от хомосексуализма му. Предпочита временно да изчезне от Париж (1619), след като е изгонен от Франция в 1619 г. по обвинение в безбожие и „недостойни маниери” и прекарва две години в Англия. Връща се в двора през 1620 г., след като получава разрешение за това. Антология на тематично разнообразната му и често много лична поезия се появява за първи път през 1621 г. като „Oeuvres poеtiques” (второ издание - 1623). Пише лирически стихове, сатирични поеми, оди, сонети, елегии. Отрич се от калвинизма и официално приема католицизма (1622). Съпътства краля в походите му през 1621-1622 г., но неуспехите му продължават. През 1621 г. написва неудачната трагедия „Pasiphaе”, която е отхвърлена от Боало като образец за безвкусица и маниерност. Най-много му наврежда появата на книгата „Сатирически Парнас” (Parnasse Satirique) (1622), особено второто издание (1623) - сборник с разкази, който е издадено от негово име, но без негово съгласие. Самият Теофил твърди, че подкупеният печатар е включил в неговото произведение мръсни и богохулни стихове. Йезуитите осъждат дьо Вио на смърт през 1623 г., а йезуитът Гарас издава срещу него том с изобличения „La doctrine curieuse des beaux еsprits de ce temps” (1623). Осъден е да се яви бос пред Нотр Дам в Париж, за да бъде изгорен жив. Докато дьо Вио се укрива, в негово отсъствие присъдата е изпълнена с чучело (1623). Заловен е, опитвайки се да избяга в Англия и е хвърлен в затвора Консиержери (Conciergerie) в Париж за почти две години в очакване на окончателната присъда (1625). Процесът довежда до дебати сред учени и писатели - публикувани са 55 памфлета както за, така и против него. Присъдата му е променена и смекчена от парламента от смъртна присъда на постоянно заточение и изгонване от Париж. Благодарение на херцог Монморанси му е разрешено тайно да живее в Париж - прекарва оставащите месеци от живота си в Шантили под закрилата на херцога. Умира на 36 г. на 25 септември 1626 г. в Париж. Изпада в пълна забрава до края на XVII в. и е „преоткрит” от френските романтици едва през 19 век (най-вече Теофил Готие), които понякога преувеличават дарбата му. Готие пише до свой приятел: „За мен това е въпрос на сърцето и почти на семейството и няма да те оставя да си починеш, докато не прегънеш колене пред моя идол. Аз съм много толерантен към всяка религия, но съм много фанатичен и много нетолерантен, когато става дума за Теофил и ако не вярваш в това като мен, не виждам спасение за теб.”

Публикации:

Поезия:

ШАРЛОТА ПОГРЕБА…/ превод: Красимир Машев/ брой 164 януари 2024