Гончабайим (Гончабайим Кангарли, Гончабаим Кангарли, Гончабейим, Gonchabayim), видна представителка на класическата поезия на Азербайджан, азербайджанска поетеса, живее и твори през XIX век. Родена в Нахичеван около 1827 г. Дъщеря на последния хан на Нахичеван, Ехсан хан Кангарли (1789-1846). Нейният баща е бил приятел с руски офицери и Александър Грибоедов е бил техен гост, когато е посещавал Иран. Учи в руско училище в Нахичеван, открито там през 1837 г., изучава руски и персийски език (фарси) и проявява интерес към ориенталската литература. Един от участниците в литературното събрание „Гончей-улфат” („Goncheyi-ulfat”) в Нахичеван, пише лирически стихове под псевдонима „Beyim”. Смята се, че тя е обичала офицер, наречен Ибрахим, но е била принудена да се омъжи през 1844 г. за хан Шамил. Смята се, че част от стихотворенията, включени в известния дастан „Принц Ибрахим”, са писани от Гончабайим. Големият грузински поет от нейното време Николоз Бараташвили, който посещавал двореца на Ехсан хан няколко пъти, се запознава с поетесата в Нахичеван (1845), интересува се от поезията й и посвещава произведението си „Песен за Гончабайим”. Творчеството й в възкресено от литературоведа и преводача Дилара Алиева през 1969 г. в списание „Наука и живот” със статията „Моята Гончабайим”. По различни спорни въпроси за личността и родословието й и досега се извършват проучвания.

Публикации:

Поезия:

ТОЙ Е АРТИСТ НА ВЪЖДЕЛЕНИЯТА…/ превод: Боян Ангелов/ брой 137 април 2021