Владимир Селянов (псевдоним на Иван Панайотов Попов), български писател, е роден на 19.04.1906 г. в село Новград, Свищовско, в семейство на свещеник. Прекарва детските и юношеските си години в някои села на Свищовска, Горнооряховска и Севлиевска околия. Завършва Педагогическото училище в Самоков (1929). Главен редактор на месечното издание „Чернозем” (1930). Работи като учител в Сухиндол (1930-1941) и Велес (1941-1944). Завършва школа по журналистика (1945). Редактор в Радио София (1945-1972). За пръв път публикува стихове за деца като ученик в прогимназията през 1926 г. в детските сп. „Пчелица” и „Светулка” и „Младежка дума”. По-късно печата произведения за деца в „Светулка”, „Детска радост”, „Росица”, „Изворче”, „Въздържателче”, „Кладенче”, „Кооперативно другарче”, статии, разкази, стихотворения, пътеписи и фейлетони във вестници и списания: „Светлоструй”, „Гребец”, „Нови хоризонти”, „Зора”, „Целокупна България”. След 09.09.1944 г. публикува творби за деца в сп. „Пламъче”, „Дружинка”, „Славейче”, в. „Септемврийче” и др. Сътрудничи на детско-юношеските предавания на Радио София. Член, а по-късно дългогодишен вицепрезидент на ръководството на Дружеството за българо-полско приятелство. Автор на книгите „Червеното петле” (приказки, 1936), „Публиката ръкопляска” (разкази, 1938), „Дунав приижда” (роман, 1940), „Гочо чудото” (разкази за деца, 1945), „Млади водолази” (разкази за юноши, 1952), „Първо звънче” (разкази за най-малките, 1952), „Заю Баю смел юнак” (разкази, 1952), „Златната сърничка” (приказка, 1956, 1960), „Чудни великани” (разкази и приказки, 1959), „Тревога в космоса” (научно-фантастичен роман за юноши, 1964). Книгите му са преведени на полски, словашки, украински, румънски, турски език. Заслужил деятел на полската култура. Член на Българското астронавтическо дружество. Член на Международната астронавтическа академия (Париж). Умира на 15.12.1982 г. в София.

Публикации:

За Владимир Селянов:

ВЛАДИМИР СЕЛЯНОВ/ автор: Георги Константинов/ брой 133 декември 2020