Христо Попконстантинов, български писател и фолклорист, е роден на 24 декември 1858 г. в село Петково в Родопите в семейството на свещеник. Учи по-малко от две години в с. Устово при Марко Савов. Работи като учител в родното си село и в Лясково. След Освобождението изучава морзовата азбука и постъпва в телеграфната служба на Временното руско управление. През март 1880 година завършва стенографския курс на Антон Безеншек и става чиновник в Министерството на народното просвещение в София. Известно време е учител в Първа софийска мъжка гимназия, след което става началник на Стенографското бюро на Народното събрание (1890-1899). Налага се като вещ изследовател в областта на фолклора, етнографията и езикознанието, като общественик, който носи в себе си пламъка на родолюбието и идеализма на възрожденците. Първият биограф на Капитан Петко войвода. Близък съратник на Иван Вазов, патриархът на българската литература му възлага редакторската и коректорската работа по романа „Под игото”. Участник в европейските конгреси по стенография в Париж, Мюнхен и Прага. Попконстантинов е част от интелектуалния елит в края на ХІХ в. Близък е и с проф. Иван Шишманов, Захарий Стоянов, проф. Константин Иречек, проф. Марин Дринов, Петко Каравелов, Цани Гинчев, Луи Леже, автора на „Веда Словена” Стефан Веркович, Стою Н. Шишков и др. Оставя след себе си богато творчество, постоянен автор на Сборника за народни умотворения, където го привлича проф. Иван Шишманов. Съчинения: „От Витоша до Родопа” (пътепис, 1883), „Спомени за страшната пролет в Ахъчелеби през 1876 г.” (1884), „Петко войвода - бранител на родопските българи до 1879 г.” (1885), „Митингът в София на 6 септември 1885 год.: За разисквание въпросът по провъзгласеното съединение на Източна Румелия с Княжеството” (1885), „Непокорните села в Родопските планини” (в две части, 1887), „Маронската битка в 1878 г.” (1889), „Материал за изучаване на родопското наречие” (1889), „Десетгодишний юбилей на Средногорското въстание в 1876 година, отпразнуван в Панагюрище на 20 априлий 1886 година” (1891), „Пътеводител за манастирът Бяла Черква в Родопските планини” (1892), „Краището Бабек в Родопските планини” (1893), „Песни из личния живот. От Чепино” (1895), „Разни обичаи през годината. От Ахъ-Челебийско” (1896), „Чепино. Едно българско краище в северозападните разклонения на Родопските планини” (1898), „Пътеводител на Чепинските бани в Родопските планини” (1898), „Кратки фолклорни бележки” (1898), „Из Родопите” (1899) и др. Попконстантинов е първият в известната тройка книжовници - родоповеди, следван от Стою Шишков и Васил Дечев. Умира на 14 юли 1899 г. в София, ненавършил 41 години. В годините на социализма е публикувана книгата му „Спомени, пътеписи и писма” (Христо Г. Данов, 1970, съставител и редактор Анастас Примовски, с предговор), а за него излизат книгите на Мария Кафелова „Христо Попконстантинов 1858-1968: Библиография” (1968) и на Андрей Печилков „Христо Попконстантинов - виден книжовник, родоповед и общественик” (Дирекция „Окръжен държавен архив - Смолян”, 1985). Излиза и „Христо Попконстантинов 1858-1968 г. Доклади и материали от Науч. сесия, орг. от ОСИК и БИД - Смолян, по случай 110 години от рождението му: [Юбилеен сборник] / Съставител Андрей Печилков . - Смолян: ОС за изкуство и култура” (1970). На писателя е посветена книгата на Ангелина Алюшева „Христо Попконстантинов. Живот, дела, пример” (2001), както и „Христо Попконстантинов (1858-1899): Библиография / Съставител Магдалена Добрикова . - Смолян: Регионална библиотека Н. Вранчев” (2008).

Публикации:

За Христо Попконстантинов:

ХРИСТО ПОПКОНСТАНТИНОВ/ автор: Светозар Казанджиев/ брой 121 октомври 2019