Реймон Кьоно (Raymond Queneau), френски писател, е роден на 21.02.1903 г. в Хавър, Франция, където завършва лицей, а философия - в Сорбоната и в Практическото училище за висши изследвания. От 1924 г. участва в движението на сюрреалистите, къса с тях през 1929 г. През 60-те и 70-те години на ХХ век е част от кръга “Оулипо” заедно с Жорж Перек, Итало Калвино, Жак Превер, Рене Клер, Борис Виан, Хулио Кортасар и др. След като работи за кратко като банков служител и продавач, става преводач в издателство „Галимар”, а през 1941 г. - генерален секретар на издателството. От 1945 г. се занимава с журналистика и работи в радиото. Член на Математическото общество на Франция (1948), на академията „Гонкур” (1951) и др. Автор на книгите „Препятствие” (роман, 1933), „Последните дни” (роман, 1936), „Одил” (роман, 1937), „Суровата зима” (роман, 1939), „Упражнения по стил” (есеистика, 1947), „Малка джобна космогония” (1950), „Интимният дневник на Сали Мара” (роман, 1950) „Ако ти мислиш” (стихове от периода 1920-1951, 1952), „Зази в метрото” (роман, 1959), „Сто хиляди милиарда стихотворения” (сонети, 1961), „Сините цветчета” (роман, 1965), и мн. др. Умира от рак на 25.10.1976 г. в Париж.

Публикации:

Поезия:

ОТДЕЛНА ДУМА/ превод: Надя Кехлибарева/ брой 101 декември 2017