Хасковското покушение или както го нарече, донякъде и със самоирония, Стоян Заимов – “хасковското приключение” е събитие, което не остава встрани от вниманието на средствата за масово осведомяване, ако може да се използва този съвременен израз. Защото се знае, че такива са били тогава само вестниците. Макар и отдалече, защото в нашия град преди Освобождението вестници не се печатат, те отделят много място, за да информират за събитието, да следят хода на процеса и съдбата на участниците в него.
Но преди да се вгледаме в част от дописките, които са посочени в библиографския указател “Тракия, Родопите и Средногорието във възрожденската ни книжнина” /1971/, нека да си припомним какво пише самият Стоян Заимов – участник в “приключението” и летописец на онова време.
Подробно проследявайки в “Миналото” подготовката, акта и последиците от покушението, той твърде живописно предава началото на кампанията: “Кликата на Хаджи Ставри пусна новината, че убийцата е едноутробен брат на учителя Берковски и мълвата, като всяка мълва, се разнесе от уста на уста във висшите и низшите слоеве на хасковските населения… Златаров, от страна на българщината, пускаше контра-клюки на гръкоманските, а именно, че виновникът по народност е грък, проводен от гръцките тайни комитети, за да убие Хаджията понеже злоупотребил много пари на тези тайни комитети… Предметните клюки от устата на хасковци прехвръкнаха по пощата в редакциите на цариградските вестници. Цариградските вестници удариха тъпана на вестникарските клюки и в разни вариации предаваха новините по  х а с к о в с к о т о   с ъ б и т и е”.
Това, разбира се, може да се приеме и като художествена провокация. Но вече сериозно Стоян Заимов съобщава, че вестниците “Едирне” и “Дунав”, “Селянин”, “Ла Тюрки” от май и юни 1873 година публикували покана до всички жители на вилаета да дойдат в Хасково, за да видят “гатанката-човек”, извършил покушението и евентуално да го познаят, срещу което ще бъдат възнаградени. Ефектът от проведения оглед, обаче, бил нулев.
Гръцкият вестник “Неологос” пък най-напред отпечатал с едри букви телеграмата, получена от Хасково в Патриаршията с известието за неосъществения опит за убийство. Редакцията веднага поканила своя кореспондент – хасковския гръцки учител Зосиади – да напише подробна кореспонденция. По своя обем, според Заимов, тя била “километрическа” , а по съдържание – “клеветническа”.
Другият прогръцки цариградски вестник, излизащ на френски език – “Фар дьо Босфор” – взема повод от тази и други подобни кореспонденции и в броя си от 25 май 1873 година съветва “мъдрите султанови съветници да вземат навреме строги мерки, за да се пречупят ръцете на злите демони”.
“Злите демони”, разбира се, са българските комити. Подведени от енергичните нападки срещу българите, които уж били подбуждани от московците и служели на тяхната политика, турските вестници “Басарет”, “Вакът”, “Истанбул”, “Терджуман хакикат”, “Джеридей Хавадис” и др. “безцеремонно”, по думите на Заимов, извадили и те на сцената московците и уверявали читателите си, че в Букурещ руският консул Зиновиев е председател на българското привременно правителство, което е проводило и безименния пратеник да посегне върху живота на едного от верните поданици на султана. Те намесвали в случая дори и името на тогавашния посланик в Цариград граф Игнатиев, по повод на което графът – “силният тогава на деня в интригите на палата и министерския съвет”, поискал строго наказание за в. “Басарет” и редакцията била принудена да се извини на оскърбения посланик.
Кореспондентът на в. “Вакът” пък – арменец от Хасково – съобщава подробности за пълномощното, намерено в джоба на убиеца, носещо печата на Българския революционен комитет с разярения лъв, както и за поведението на Атанас Узунов пред съда.
В резултат на грубите заплахи от страна на каймакамина Хасан бей, той цитира следната реплика на обвиняемия: “Каймакам-бей заплашва, това не му прави чест; в една френска книга… се разказва на европейците, че Султанът е много дълготърпелив и милостив господар и че хората му, които управляват Османската империя, притежават същите качества. Каймакам-бей е един от многото “дълготърпеливи”. Или ученият френец /Ламартин/ лъже, или хасковският каймакам бей прави изключение от общото правило”.
В резултат на тази реплика Хасан бей кипнал от яд, скочил от мястото си и ударил две плесници на дръзкия момък. Вестник “Едирне” от своя страна предлага да се награди хаджи Ставри с орден за заслуга и правителството не закъсняло да се вслуша в този съвет. Хаджи Ставри гордо го окачил на още наранените си гърди. Но много повече се зарадвал съседът му хаджи Иван Малджията, който “от радост се напи и до смазване жена си наби”, според коментара на Заимов.
“Левант Хералд” – официозът на английското посолство в Цариград, издаван на български и английски, с “английско хладнокръвие” съобщава, че в Хасково /според гръцките и турски вестници/ е задържан един странен господин без име, вяра, народност и поданство, говорящ на всичките европейски езици”.
Според българския вестник “Напредък”, орган на Екзархията, хасковското покушение не е българска работа. Позовавайки се на “Левант Хералд” там пишат: “Хванатият в Хасково престъпник говорел всички езици с изключение на турски и български. Откъде накъде вестникарите на Фенер го смятат за българин? Според нас този господин е или гръцко паликаре, или сръбски офицер”.
“Век” излезе само един път с дълга адвокатска статия против козните на “Неологос” и “Фар дьо Босфор”, насочени от тях да оклеветят Екзархията пред Дивана” – казва Стоян Заимов. “Четохме няколко пъти тая статия и нищо не разбрахме”. И после продължава: “Вестник “Турция”, издаван на турски пари и редактиран от Генович и Пандуров, се кърпеше оттук-оттам из турските редакции с новинки по хасковската случка. Нищо интересно не намирахме в този, без чувства и мисли орган, редактиран от вятърничави хора за този, който духа, както му скимне”.
Наистина вестникът помества само три дописки във връзка със случая, две от които са препечатки от “Курие д’Ориан”, а третата се позовава на “Левант Хералд”. Тя е най-кратка и гласи: “Тази сутрин /7 май/ един българин се опита да убий хаджи Ставря, един от първенците гръцки из Хаскюй”. Убийцата се улови и в него ся намери едно препоръчително писмо от Централний българский комитет. Ний не знаем доколко тази новина е точна. Известно е, че “Левант Хералд” си яде бабината там, дето подмята за централен комитет”.
Втората дописка е от 22 май 1873 година. Изпратена е от Хасково и не е подписана. В нея се описва точно опитът за покушение. Авторът се старае да внуши, че става дума за лично отмъщение и обвинява гръкоманите, че се опитвали да извлекат полза от случая. Съобщава се и за арестуването на българските учители във връзка с това, както и за арестуването на Георги Николов от Самоков, намерил се тогава в Хасково на път за Цариград, където учел” /“Турция”, №17, 11 юни 1873/.
Третата дописка, която също не е подписана, е от 25 май и съобщава за арестуването на помощника на одринския книгопродавец Георги Димитров от Кюстендил, който бил в Хасково по търговията си, а след това и на самия Димитров, защото в тефтера му се намерили записани имена на български градове и на българи, живеещи там. Властта видяла в тях организаторите на убийството, а те били хора, на които се разчитало да дарят средства за местното българско читалище в Одрин.
Сравнително по-голямо внимание на случая отделя в. “Право”. Под заглавие “Голямо съзаклятие против един бакалин” най-напред вестникът публикува “по нямане частни наши сведения и за любопитство на читателите си” цитираната и от “Турция” дописка на “Курие д’Ориан” с описание на покушението и последвалите го арести. След това вестникът запознава читателите си с подготовката на хасковци да посрещнат на гара Каяджик Великия везир Мидхад паша и придружаващите го министри, които идвали да разследват покушението. Но това посрещане било осуетено от Конака по внушение на гъркоманите и българското население било твърде много засегнато и разочаровано. От текста може да се съди за това, че авторът – “Един Х-ц” – очевидно се опитва да увери портата във верноподаничеството на своите съграждани, незаслужено оклеветени като участници в някакъв въображаем заговор”.
По-нататък “Право” намесва една неподписана дописка от “Курие д’Ориан”. Тя е от Одрин, от 25 август и започва така: “Читателите не са забравили убийственото покушение, което стана миналия месец Май в Хаскьой против бакалина хаджи Ставри. Това престъпление, ако и да имаше един съвсем частен характер, както се доказа, гърците се постараха да му отдадат един вид на съзаклятие, като да беше направил българският народ едно съзаклятие против някаква политическа идея, съсредоточена в лицето на един бакалин. Всичката тая гюрултия на гърците има за следствие да хвърли отчаянието в повече от двайсет български фамилии, на които мъжете, синовете и братята въздишат в тъмниците на нашия град повече от два месеца”.
След това се изброяват имената на всички арестувани и отново се подчертава вероломството на гърците. Вестник “Право” прави и обстоен коментар на процеса въз основа на една пространна дописка, препечатана от “Неологос” под заглавие “Гръцките вестници за българските работи”. В нея се дават любопитни подробности за държанието на подсъдимите пред следствената комисия, за показанията на главния обвиняем.
Най-важно тук, може би, е цитираното устно твърдение на Узунов, че атентатът е извършен по нареждане на Тодор Запрянов, бивш хасковски учител, който в момента бил емигрант във Влашко и един от активистите на задграничния революционен български комитет.
“Невинно страждущите вследствие на хаскюйската работа” е заглавието на една статия от брой 33 на “Право” от 29 октомври, в която един от близките на арестуваните, вече намиращи се в Одринската тъмница, изразява възмущението си от турските власти, които само обещавали, че голяма част от тях ще бъдат освободени и освен това изказва подозрения относно подкупността на комисията, водила разследването.
Любопитно е и отношението на емигрантския вестник “Независимост”, редактиран от Любен Каравелов. В своя предговор към книгата “Атанас Узунов” /1968/ от поредицата “България в образи” Тончо Жечев цитира две дописки в тоя вестник, съответно от брой 43, 14 юли 1873 и брой 25, 6 април 1874 година. В първата от тях се оправдава признанието на Атанас Узунов, направено, защото бил затворен в “тумрукханата дето претърпя най-тежките мъки и страдания”, а след това се описва достойното му държание пред западните консули, пред които той се отричал от предишните си показания и смело защитавал необходимостта от реформи в политическата система на Империята, които да доведат до подобряване положението на раята. Във втората пък се съобщава за пристигането на заточениците в Диарбекир и се изреждат имената им.
“Независимост” обаче публикува още серия от материали по покушението. В броя си от 2 юни 1873 година той излиза с уводна статия, обемаща цялата първа страница и част от втората. В нея упорито и добре аргументирано се обосновава “гръцката връзка” т.е. че всичко е измислено от гърците, за да бъде компрометирано българското население. Освен това в рубриката “Български известия” се съобщава, че Пловдивският каймакамин е отишъл в Хасково да се запознае отблизо със случая.
В брой 39 от 16 юни 1873 г. пак от Пловдив съобщават, че Мидхад паша е посетил докарания преди четири дена Атанас Узунов и дълго е разговарял с него. Според Стоян Заимов, който цитира този разговор в спомените си, той е публикуван във в. “Източно време”.
На 30 юни 1873 година /брой 41/ вестникът публикува сведения за личността и злодеянията на хаджи Ставри като заключава: “Аз мога да ви уверя, че рядко се намира в хасковския окръг такъв един човек, който да рече, че Х. Ставри не му е изял воловете или барем магарето. Такива изедници трябва да се чистят. Ако Узунов не е можал да успее, то ще успеят други. Не може вече да се търпи”.
А в следващия 42-и брой от 7 юли 1873 година анонимният дописник уверява по повод молбата на хасковските гърци до Одринския валия да се затворят българските училища: “Ако се случи подобно нещо, то революцията е неизбежна. Народът отдавна вече е закървил очи и чака по-сгодна минута”.
“Независимост” продължава да напомня за случая и през следващата година. В брой 15 /2 февр. 1874 г./ четем: “Ония български мъченици, които бяха хванати и затворени за Хаджиставревата работа са мъчени в Едирне с различни мъки. На едного от тях, който живеел в този град, е мъчена и майка му. Седем души са изпратени в Диарбекир само за това, защото са се познавали с Узунова”… А брой 27 от 20 април 1874 година съобщава, че “мнимият убийца на Хаджи Ставря, Узунов, е осъден на петнадесетгодишен затвор в Маден”.
От брой 38 /6 юли 1874 г./ пък научаваме подробности за състоянието на заточениците и това, че в последно време Атанас Узунов “станал учител в гръцкото училище”.
Ето и цитат от Ботевия вестник “Знаме”, според който “Един само Узунов противостои на всичките мъки и страдания и с геройство прекарва своите черни дни. Силният характер и твърдата воля на този момък заслужават голямо уважение. Из пътя за Диарбекир и оттук за Мерден той се отказал да язди кон, морил е себе си с глад и много пъти е накарвал заптиите да гледат на него с почит”.
Неизвестен автор, минал през местата на заточение по своя си работа, пише на 16 ноември 1874 г. във в. “Източно време” /бр.40/: “Откогато пътувам из турската държава видях много неправди, но нищо не ми е направило едно по-скръбно впечатление отколкото туй, което съгледах в Диарбекир, град който оставих преди петнадесетина дни. Посетих тъмниците и намерих в тях злощастници, особито българе, които са се изпратили тука за политически престъпления върху лъжливи обвинения. Те са свършили времето и стоят още в тъмницата. Други българи на брой 21, ако помня добре, се изпратиха на заточение в същия град заради едно посегнуване на убийство, сторено против някой си Х. Ставро, гръцки бакалин в Хаскюй. Твърде чудно ми се видя и дору невероятно, дето двадесет и едно лица да са се съзаклели против живота на един бакалин”.
Ето това са само част от отзивите за “хасковското приключение” във възрожденския печат. Или “вестникарските дрънкания”, както ги определя Стоян Заимов. “От тях – пише той, – читающата публика в столицата и провинцията чу и разбра, че някой си, никому непознат престъпник, нанесъл три куршума на някого си Хаджи Ставря и че по отговорите на престъпника се вижда, като че ли той да е паднал с балон от небето в района на Хасковската община”.
И преди да завърша – още една дописка от Ботевото “Знаме”, която по-скоро може да се определи като ехо на събитието. Тя е от 8 декември 1874 и съобщава: “Из достоверен източник се научаваме, че известният хасковски шарлаганджия Х. Ставре без малко пак щял да изгуби своя драгоценен живот. Един от отмъстителите за 20-те невинно заточени в Диарбекир младежи, забил камата си в тялото на тоя народен изедник, но не сполучил да му нанесе смъртоносна рана. Пристигнали заптии и отмъстителят побягнал. Ние съжаляваме и двамата тия герои за несмъртоносната рана на турския шпионин”.
Но “вестникарските клюки нямат край и дъно, затова им туряме точка” – казва накрая Стоян Заимов. С това завършвам и аз.

Йордан Нанчев – ТРОЙНА ЕКСПЕРТИЗА