Честваната през 1986 година сто и петдесетгодишнина от рождението на Нестор Марков – просветител, революционер, книжовник и общественик и проведената в Хасково научна конференция по този повод допринесоха до известна степен да се възкреси и преосмисли делото на този виден българин. Много непознати факти и документи, свързани с неговия живот и с разностранната му дейност бяха изчистени от праха на забравата, оценени поновому и въведени в научно обръщение. Всичко това напълно естествено провокира интереса на мнозина от изследователите тогава. И за кой ли път показа, че метежната епоха на българското Възраждане и първите десетилетия на свободата си остават неизчерпаем източник на исторически сведения и документи, които още дълго ще допълват и обогатяват представите ни за редица интересни личности и събития от онова време, за тяхната истинска същност и роля, за връзките помежду им и взаимната им обусловеност.
Напоследък обаче като че ли вече всичко отново взе да се забравя. Точно затова сега отново ми се ще да припомня житейския път и заслугите на Нестор Марков, както и да опитам да добавя още факти, главно свързани с книжовните интереси и личния му живот, въз основа на неговите и досега непубликувани писма до приятеля му Цани Гинчев, да проследя развоя на техните взаимоотношения.
Нестор Марков е роден през 1836 година в село Криво поле, Хасковска област, в заможно земеделско семейство. Той учи най-напред в родното си село, а след това в село Горски извор и в Хасково. От 1862 до 1865 година учителствува в Харманли, но заради бунтовническата си дейност е принуден да напусне града. Отива в Пловдив, учи една година при Йоаким Груев, а после става учител в Хасково, където също не остава задълго. Местните гръкомани успяват да го злепоставят пред официалната власт, той е арестуван и съден. Макар да е оправдан от турския съд, гръцкият владика в Одрин налага забрана за учителствуването му във вилаета.
Макар и кратък, престоят на Нестор Марков в Хасково оставя трайни спомени, което се потвърждава от Стоян Заимов. Последният по-късно също е учител в този град и пише: “Нестор Марков, Христо Златаров, Йордан Ненов с неуморните си залягания бяха пробудили духа на българизма в Хасково и в околността му. Марков и Златаров бяха организирали дружина от патриоти, която едновременно ламтеше за черковна и политическа свобода. Те бяха подготвили младежите в Хасково да посрещнат сърдечно народния апостол Васил Левски”.
От есента на 1867 година Нестор Марков е назначен за учител в Плевен. “Считам се за честит като можах да подействувам да Ви пратя за учител момък, снабден със всички елементарни науки на български, също турски и френски езици” – казва за него Йоаким Груев, който го препоръчва на училищното настоятелство в този град. И наистина Нестор Марков изцяло преустройва Плевенското класно училище, става инициатор за откриването на Девическо училище, за създаването на читалище “Съгласие”, организира първите театрални представления в града. Тогава той пише и издава първия от единадесетте си учебника.
“Като човек, като учител и по трудолюбие, Нестор Марков беше неподражаем – пише в спомените си ученикът му Г. Попов. – Той беше висок, спретнат, чист и представителен човек. Беше сериозен в разговорите си, привлекателен и пленяваше слушателите си”.
Скоро името на плевенския учител става известно и в други български градове. След края на учебната 1869/1870 година той приема предложението на русенци да се премести в тяхното училище. В Русе за пръв път се среща с Цани Гинчев и оттогава датира дългогодишното им приятелство.
От “Първи годишен отчет за състоянието на Държавната мъжка гимназия “Княз Борис” в Русе за учебната 1896/1897 г.” научаваме, че те заедно с други учители са в състава на една комисия, назначена от Русенската община да обмисли и предложи мерки за усъвършенстване на учебното дело в града. Вестник “Дунав” пък съобщава, че и двамата са изнасяли научнопопулярни сказки от името на читалище “Зора”, че заедно с учителя Димитър Енчев основали книжарница, в която освен с прочитни книги и учебници, снабдявали “училищата и учителите, читалищата и читалищните деятели” и “със всякакъв вид книги за писане, различни такъми и др.”
В Русе Нестор Марков започва да се проявява и като публицист, а Цани Гинчев пък издава тук първите си книги. През 1872 година Нестор Марков се завръща отново в Плевен, а една година по-късно заминава за Габрово. Тук двамата приятели отново са заедно учители в Априловската гимназия.
“Времето /60-70-тях години на миналото столетие/, когато ние, троицата учители – Иван Гюзелев, Петър Генчев и аз, а след нас Андрей Манолов, Стефан Зографски, Цани Гинчев, Нестор Марков и свещеник Васил Михов, дойдохме в Габрово за учители, беше най-бурната епоха на патриотическите пориви, блянове и мечти, обаче, условията на просветителската деятелност бяха много неблагоприятни и ужасни” – пише по-късно Райчо М. Каролев.
Пребиваването на Нестор Марков и Цани Гинчев в Габрово, където техни ученици са Димитър Благоев, Алеко Константинов, Никола Начов и др., съвпада с подготовката и тревожните дни около избухването на Априлското въстание. В началото на май 1876 година градът е заплашен от унищожение и местните първенци с цената на предателството и арестуването на учителите, посочени като подбудители на бунта, успяват да го спасят.
Тези събития са описани подробно от Нестор Марков в спомените му по случай 25-годишнината на Априловската гимназия. В тях той подчертава близките си отношения с Цани Гинчев и между другото пише: “От даскалите аз и Цане Гинчев бяхме най-добре въоръжени. Аз имах ятаган, чифте пушка и револвер. Цане имаше един щуцер, донесен от Бесарабия, дето го купил от поляците… Той имаше също ятаган и револвер”.
Макар да разполагат с оръжие, двамата приятели са съвсем наясно с обстановката в града, с невъзможността да се окаже каквато и да било съпротива на наближаващия освирепял и многоброен башибозук. Въпреки напрежението в града, граничещо с паника, те успяват да запазят присъствие на духа и даже се шегуват с разпалеността на своите ученици. За това свидетелствува разказът на Н. Голосманов, който си спомня: “Минаха учителите Ц. Гинчев и Н. Марков и ни запитаха защо сме се умислили. Казахме им, че ни е мъчно като нямаме оръжие, за да вземем и ние участие в освободителната борба, за което беше и разговорът ни. Учителят Цани Гинчев ни насърчи като ни каза да си напълним джобовете с лют, стрит на дребно пипер и да хвърляме в очите на турците, а учителят Нестор Марков каза да се възкачим на покрива на някоя къща и оттам по двама да вземаме плочи от покрива и да ги хвърляме върху турците. Щом се отстраниха двамата учители, чу се силен шум откъм горната част на града и на часа гледаме, че се затварят с голяма бързина кепенците на дюгените и всеки тичаше към къщата си. Ние се прибрахме в една къща и виждаме вместо въстаници – башибозуци”.
След завладяването на града, Нестор Марков и Цани Гинчев заедно с другите учители са арестувани и откарани в Търново. Там прекарват мъчителни дни, но в крайна сметка са освободени поради амнистията след възцаряването на новия турски султан Мурад. Забранено им е да се завръщат в Габрово и Цани Гинчев е назначен в Търновското училище, а Нестор Марков в богословското училище “Св. Петър и Павел” при едноименния манастир край Лясковец.
След обявяването на Руско-турската война Марков постъпва като доброволец в руската армия и е преводач в щаба на ген. Скобелев. След Освобождението той се завръща в родния си край като префект на Хасковски окръг. Активно подпомага създаването на комитетите “Единство”, чиято главна цел е отстояването на независимостта на Източна Румелия и присъединяването й към Княжеството.
На 24 май 1879 година Марков е преместен на същата длъжност в Стара Загора, където остава до август 1882 година. Уволнен е по политически причини, но веднага го канят да заеме поста окръжен управител на Търново. Остава там от 4 април до 3 август 1883 година, когато става временно управляващ Министерството на вътрешните работи. Титулярът ген. Скобелев, комуто се налага да отсъства от София, лично го посочва за свой заместник. След завръщането му и Марков се завръща в Търново.

По това време Цани Гинчев е училищен инспектор на Врачанското и Оряховското учебни окръжия и двамата установяват писмена връзка помежду си. “Брате Цане, получих последното ти писмо”… – му пише Нестор Марков на 18 февруари 1884 година и след това споделя: “Ти ми ся оплакваш от своята Шопия, че ходиш по гори и планини да я просвещаваш, ами мене не питаш, че съм се обърнал на серсем от чужди разправии. Само Рашко Лясковеца ми е съкратил живота на 5 години, ходих няколко пъти, слушат ме, но все търсят сметки от времето на султан Махмуда; а то пък с тузлушките башибозуци да пази Господ. Запрях Цане! Хеле пък политическите партии тук у нас, не между личности, ами между градове, села и околии мя съсипаха, кому да угодиш и кой да те слуша”…
Думите на Нестор Марков са автентично свидетелство за политическата обстановка в Търновско по онова време, а можем да предположим, че те се отнасят и въобще за новоосвободените български земи. По-нататък той съобщава интересни сведения за своето семейство като пише: “Жената ми, детцата ми всички са здрави. Имам си 4 момчета, именно Светослав, Костадин, Марко и Владимир и дъщеря ми, ти я знаеш, Бицата, тя и голямото ми момче ходят на училище… С мъка си едвам покриваме къщните разноски, ти знаиш си търновский салтанат”.
Последната бележка на Нестор Марков много интересно се свързва с един пасаж от спомена на Д. П. Векилов за Цани Гинчев, където се казва: “Тъкмо къде края на нашия разговор край лавката мина възстаричка, висока, но добре облечена, по търновски, дама, в лицето на която познах стопаницата на моя събеседник Цани Гинчев. Макар и не толкова скромно, ала запитах последния за тоя “контелик” на жена му. Отговорът бе: Който живее между краставите, краставясва. Дойдохме между краставите, окраставяхме. Тъй се обличат тук, какво ще правиш”.
Макар и от по-късно време цитираните думи на Цани Гинчев говорят за еднаквост във възгледите на двамата другари по отношение на някои “модерни” за времето увлечения, към които след годините на оскъдица и самолишения им е трудно да се приспособяват.
В края на 1884 година Нестор Марков е назначен за окръжен управител в Русе и остава там до есента на 1886 година. После се премества в София, където се завръща отново към учителската професия. Отдава се и на книжовни занимания, свързани предимно със съставянето на френско-български и българско-френски речници. Цани Гинчев пък през 1885 година е учител в Лом, след което се установява в Търново, където преподава в Девическата гимназия. Тук през 1887 година той започва да издава списание “Труд”.
Както свидетелствува писмото на Нестор Марков от 14 февруари 1891 година, връзката между двамата приятели и техните семейства не е прекъсната. Това писмо съдържа интересни сведения за списанието, за кърджалийското време, за някои обществени събития, за лексикографската работа на Нестор Марков и затова си струва да бъде цитирано почти изцяло. “Мой Цане! – пише Марков. – Като получихме писмото ти, Тинка изведнъж каза това писмо е от Цане и го отвори. Децата щом чуха твоето име изеднъж се струпаха около майка си и я заставиха да го чете велегласно и аз слушам. Те, засмеяни, за всяка дума я запитват. Разбира се, ние с жената, едвам сварваме да им обясняваме. Едни си припомнят в Руссе, кога бяхте на гостье, но Ването, което тогава се родило и той казва, че Ви знае. Вечерта беше веселие и бяхте предмет да Ви определями ту теб, ту Теофи, ту детцата… Ти казваш, че не работя, аз работя речника и представи си два пъти го преработвам и захващам да го печатам по съгласието на Данова, но след отпечатването на 8-та кола преоставих работата, едно по препятствия от страна на Данов и друго по причина на лошата хартия. Тези дни се захвана изново да се печата, приработен и на по-хубава хартия. Уверих се, че речник не било келепир да се работи тъй лесно, но заловен еднъж, трябва да се изкара на глава рано-късно. “Труд” го чета кога имам време, много ми хареса Кърджалийский епос. Аз сондирах от нашите учени тука, как намират тази поема. Те се отзоваха приятно и ме питаха дали е слушана от негде или е Ваше произведение. Аз ги уверих, че е твое собствено произведение, както и е. На “Труд” се гледа като на произведение на популярен език затова е много полезно в сегашно и бъдеще време… Хареса ми в “Труд” и народната медицина. Честна дума ти казвам, искал съм нещо оригинално да ти пратя за напечатване в “Труд”, но няма време от този речник. Като го свърша ще пиша нещо, ако съм жив”. Във връзка със споменатия “кърджалийски епос” на Цани Гинчев Нестор Марков дава интересни данни, записани по време на учителствуването му в Хасково “от един стар турчин, тогава мюфтия в града” като пише: “В поемата Кърджалийте, не зная как ще я заключиш помни това: Началникът на Кърджалийте е Емин ага. В върха на силата си той е отишъл с Трестенекли Мустафа в Стамбол да убият султан Салим, но не сполучили. На Емин ага тогава дали име Балтали Емин ага, защото разсякъл султанските порти. След избягванието на Емин ага в Едирне, оттам в Хаскюй, султанът издал ферман който улови или предаде Емин ага голям дар ще го дари. Действително в Хаскюй го предала една циганка, негова гвендия. Когато го уловили, направили весилка в Хаскюй, цяла неделя били тъпани, гайди, зурни да се събере малко и голямо как ще обесят Кърджалия Балталия Емин ага. Джелатите извадили Емин ага и го закачили с главата надолу и краката нагоре /стремглав/, после го биели по задницата и кръстът догде му излезли червата из устата. После пак го изправили и му натъпкали с пръсте червата в гърлото и пак го закачвали стремглав догде умре. Тогава избили всички, които са му били роднини и всички жени и негови гвендии.С това му се довършил джинса /соя/. Емин ага е родом от селото Кърджали Хаскюйски окръг /в Румелийско време/, а сега в Турция на левий бряг на рАрда”…
След тези сведения Марков с бащинска гордост съобщава, че дъщеря му вече втора година се учи отлично в Цариград във френското училище “Notre Dame de Sion”, което според него е “твърде добро”, макар и много скъпо /“излиза близо годишно 1600 злат. лева”/, че синът му Светослав учи в град Вольск – “на р. Волга, близо до Саратов”, а другите му деца са вкъщи. “Тия дни се случило ученически бунт в Пловдивската гимназия, гдето, както знаеш, е наший Каролев директор – пише накрая той. – Бунтът е произведен вследствие на изважданието на трима учители, които са държали някаква си Дарвиновска скаска. Министерството се заловило сериозно да поправи тази гимназия, гдето от няколко години се е много развалила… Чух, че трита старши класа ще затворят, но не зная вярно ли е”…
Следващото писмо на Нестор Марков е също от София и е писано на 10 април 1893 година. То започва така: “Драгий Цане, ние с тебе твърде редко си пишиме, разбира се от много работи и залисии. Аз съм се предал на Фр. Бълг. речник да го искарам догде съм жив, но много бавно върви. Сега се печата 18-та кола, има се надежда към Септемврий да излезни при една усилена работа. Той близу ще излезни около 50 коли в дребен характер. Ти ще получиш, разбира се, на памет един екземпляр”.
Този първи речник на Нестор Марков, обаче, въпреки неговата “усилена работа” е отпечатан едва през следващата 1894 година под заглавие “Пълен френско-български речник”. Издаден е в Пловдив от Христо Г. Данов.
“Приключвам ти тук едно свидетелство, издадено на мое име от Негово Високопреосвещенство Дяда Климента – продължава по-нататък Марков, – за учителствуването ми в Петро-Павловската семинария 1876/1877 година според закона понеже трябва да се завери от надлежний Окр. инспектор, затова ти го испращам да го поднесеш на Г. Въжарова – окр. инспектор да завери съдържанието и подписа на свидетелството и да ми го повърнеш по-скоричко, защото е нужно за подавание в Министерството за пенсия. Аз навършвам вече 30-годишна служба, па и остарях вече, та ще искам да си поотпочина; вярвам и ти си в това намерение. Тази година важни събития в нашата история се извършват. Търново ще си напомни старата история. Щастие е за нас дето дочакахме това време да видиме българска царица на живота си. Дано Бог да управи всичко на добро като запази България от всякакви напасти и искушения”.
Накрая Нестор Марков споменава за някакъв свой “борч” към Цани Гинчев, който “ще се исплати изаднъж, кога се събера с пари” и поздравява него и домашните му. На 5 май още не е получил обратно своето свидетелство и напомня накратко това на приятеля си като го моли да побърза, защото “за това свидетелство сега се спира и работата”.
Само седмица след това на 12 май 1893 година Нестор Марков вече благодари на Цани Гинчев за извършената услуга и в доста подробно писмо му разяснява някои особености на тогавашното пенсионно законодателство. “Мой Цане! – пише той. – Благодаря ти за труда по случай на свидетелството. Ти ще ме извиниш за това главоболие, но нямаше към кого да се отнеса в този случай. Пенсионирането трябва непременно да се направи тази година и за тебе и за мене. Като изброих времето на службата и моите години излизат ни 31 год. следователно и ти и аз ще получаваме пълната си заплата според закона. Държавата тази награда ни дава да си почиваме на старо време. Имературата тоже е един вид възнаграждение за стари години. Ти и аз като че провим не изключение, но в роде того. След присметание и допитване до другите аз намерих, че за мене е по-добре да се внесе една сумма от 5 500 лева за имературата и да се ползвам от процентите й, които ще възлизат около 1200-1300 лева, а лихвата на 5 500 лева ще струва около 500 лева, следователно ще се получава 1300 лева и ще се плащат 500 лева. В 3-4 години, ако се остави само от себе си можи да се погаси дълга, който ще направя. От где да се земат тези пари? – тези пари ще се извадят от банката с двама гаранти, с полица, която ще се променява чрез всякои три месеца, а чрез 9 месеца, освен лихвите ще се умъртвява част от майката /капитала, който съм зел/… Ти ще имаш и друг колай. Ипотекирай къщата или друг имот недвижим и истегли пари. В случай, че не хванат толкова пари тогава, колкото не достигат, земи ги с полица както ти казах по-горе. Ти ще трябва по-малко от мене да внесеш, защото аз в Стара Загора, Търново и Русчук съм получавал големи заплати, та затова ми се товари повечко да внеса, а ти вярвам, ще трябва да внесеш 3500-4000 лева, следователно за тебе е по-сгодно и от мене за имературата… За нас е по-сгодно, а за другите, които още ще служат за тях ще бъде по-тежко, защото ще им се одържат от заплатите доста значителни сумми… Аз ще искам от 1-ий юлий да се брои пенсията ми, защото от продължение няма файда, направи и ти същото. След това ще се поработи нещо по книжнината догдето се умре. Ти ми пишиш за старост. Това /е/ общий закон, и аз съм побелял, не бой се. Речника се работи, много тежко нещо, да го земеше дявола, то било беля, но залових се еднъж няма да го оставя. Сега се печати 20 кола, той ще излези около 60 коли с дребни букви. Ако беше се печатал с среден шрифт ще излези 80 коли”.
Накрая отново следват сведения за домашните и сърдечни поздрави. Следващото писмо на Нестор Марков е от 25 ноември 1893 година и пак се отнася до пенсионния закон, в който по онова време били предложени някои промени. В отговор на тревожното запитване на Цани Гинчев във връзка с това Марков му пише: “Няма нищо особено за страхувание за нас пенсионираните. Аз вчера се срещнах с Петра, та го распитах, понеже той е в Комисията да ми кажи как е решила комисията. От неговите думи и от законопроекта на Комисията, който тоже получих, излиза най-главното, че службата е 40-годишна вместо на 30 години както е в сегашний закон, та излиза за напред вместо на 30 години на служба пълна заплата ще е на 40 години служба на пълна заплата. Това е за чиновниците и за учителите за напред, които ще искат да се пенсионират. За нас пенсионираните е за опасение, ако дадат обратна сила на закона в Събранието, тогава и на нас съразмерното число години и заплата от пенсията ще се спадни, сиреч сега ако получаваш 4560 /пълна пенсия/, тогава за 30-годишна слежба ще се падне 3420 лева. Или мене сега ми се пада 4920 лева, а за 32-годишна служба по новий закон 3396 лева ще се пада да зимам. Но това само тогава ще бъде, когато се даде обратна сила на закона. В проекта на Комисията има дума за обратна сила, но Министерский съвет още не е пригледал този проект и следователно не е още дал своето решение, след това и Народното събрание. Пусна се слух, че нямало в турско време учителските години да се броят. Това не е вярно, учителските години ще се броят и от турско време. Друго изменение няма. Говори се, че учителите вместо за 40 години служба пълна пенсия щяло да бъде 35 години пълна пенсия, но не вярвам такова снизхождение да се направи за това наше съсловие. Ние с тебе нещо по 1000 лева ще губиме годишно в най-противен случай, друго няма. Емературата си е все същата няма нищо да става за нея. Най-сетне догдето не излезни закона на Народното събрание нищо положително не можи да се кажи. Това е, както ти казах, досегашни планове, проекти, слухове”.
В заключение преди редовното “Много здраве” авторът на писмото не забравя да отбележи и това, че “Речника ми стигна едва на 40 кола. Още до 20 коли ще трябва”. Този книжовен труд очевидно е най-важното, което изпълва живота му по онова време.
Поредното ново писмо до Цани Гинчев е пак от София и е с дата 22 февруари 1894 година, но то е повече с частен характер и затова може да се отбележи само краят му, от който се разбира, че от речника вече се печата 50-тата кола и, че ще е готов към април. “Когато се свърши, сетне ще отпочина няколко време” – зарича се Нестор Марков и предлага: “Туй лято да се срещнем негде”.
Двамата приятели се срещат на събора по случай 50-годишния юбилей на българската журналистика, състоял се през юли 1894 година в столицата. Както свидетелствуват редица спомени, Цани Гинчев е една от главните фигури в този първи журналистически събор у нас, но само няколко дни след него умира в дома на брат си, където бил отседнал и е погребан в София.
Без съмнение и Нестор Марков е бил между присъстващите на траурната церемония. Запазено е и едно негово писмо без дата, писано по повод смъртта на Марийка Цани Гинчева, починала на 18 години като ученичка в V клас, което започва така: “Драгий Цане и Теофи! Неприятната вест, която ми предадохте с телеграмма днес на 7 того порази ни вседомовно. Загубванието на единствената Ви Марийка. При всичко, че имахте надежда да се избави от лошата болест, обаче като сме распитвали понякога приятелите на Вас и най-много на Марийка, не чухме никога утешителни думи. Няма какво да се прави, и скръбта Ви, вярваме няма кой /да/ утеши освен Бога. Другите Ви детца да са живи. С тях ще се утешавате. Ние напълно влязваме в Вашето положение в този нещастен случай като баща и майка на едничка дъщеря и усещаме Вашата скръб, която тъй скоро не можи да премини. Но като си представи человек, че има още по-нещастни случаи, че и най-силните смъртни понякога не могат да ги избегнат, естествено на человека иде да се примири с съдбата си и да се утеши. Болестта на Марийка наистина беше опасна и Вие си направихте длъжността като баща и майка да я избавите, но не беше възможно. Врочем Вашата съвест е спокойна и мирна понеже не сте оставили никак да не гледате как да я избавите. Баща и майка стане ли человек, той непременно ще сподели горчивите и приятните часове и минути, всички сме подложени на тези обстоятелства само че един днес, друг утре”…
Последните думи сякаш се отнасят и за самия автор на писмото, защото той по-късно също познава скръбта по загубването на своя рожба, когато синът му Марко, студент по математика, е убит по време на Илинденско-Преображенското въстание.
До края на своя земен път /24 декември 1916 г./ Нестор Марков, който преживява с повече от две десетилетия приятеля си, е окръжен управител във Варна и Пловдив /1901-1903/, а през останалото време е изцяло отдаден на книжовните си занимания. Речниците му непрекъснато се преиздават и усъвършенстват, получават и международно признание. За тях той е удостоен с почетно звание от Френската академия на изящните изкуства. Не само лексикографското дело на този вече забравен българин, но и заслугите му като просветител и революционер, като един от “строителите” на нова България трябва да се знаят и помнят.
Днес и от утрешните поколения!

Йордан Нанчев – ТРОЙНА ЕКСПЕРТИЗА