“Митът” Атанас Далчев! Може би, ако не беше Маргарит Жеков, с когото работихме заедно в Литературния музей, нямаше да напиша тази рецензия. Сигурно нямаше да я има и фотоизложбата по случай 90-годишнината от рождението на Далчев, нямаше поредните литературни празници “Южна пролет” в Хасково да минат под знака на тази годишнина. После изложбата беше показана и в София, в централното фоайе на Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” – първото гостуване на “провинциален” културен институт в историята на библиотеката, както ми казаха тогава.
Доста по-късно Маргарит щеше да припомни във в. “Про&Анти”, че това е било едно от “цензурираните” от всички медии културно събитие. После във вестниците “Детонация” и “Култура” щеше да преповтори и “обогати” спомените си… /последното изречение добавено през 2004 година – б.а./
Почти по същото време около изложбата, след дълго очакване, излезе и тази рецензия във в. “Български писател”, където се бяха постарали да я “редактират”… Бяха сменили и името ми! Но сега вече знам, че този “подход” към нежеланите теми и сътрудници се е практикувал почти навсякъде. Истинският текст беше отпечатан по-късно в старозагорското списание “Участие”…
Запознахме се с поета на Чирпан Димитър Данаилов в началото на 90-те години. Бяха ме поканили оттам да изнеса лекция за приятелството на Пейо Яворов и Александър Паскалев. Същата вечер – беше по времето на поредните Яворови празници – рецитал имаше и Данаилов. Заедно с Разградския симфоничен оркестър, чийто диригент бил чирпанлия. След това в един ресторант се разговорихме. Официалните лица се бяха разотишли, Димитър Данаилов остана единственият “домакин”. Слушах го за първи път. И за последен, уви. Беше ми интересно. Сигурно от благодарност за това след време той ми изпрати книгата си.
За “Антология на българския символизъм” писах веднага след излизането й. Бях си я купил от София. Пратих текста на Иван Теофилов, но не получих знак от него. Преди това вече бяхме говорили в клуба на ЦДНА, макар и по друг повод, за перипетиите по работата му около тази книга.
После в сп. “Език и литература” прочетох една кратка анкета с поета, който специално разказва за своята антология. И потвърждава тезата ми, че това е по-скоро антология на “моята литература”, отколкото антология на българския символизъм…

Йордан Нанчев – ТРОЙНА ЕКСПЕРТИЗА