Литературните приятелства, взаимните влияния между творците на българската литература са тема, която винаги съм посрещал с интерес. Дори един от неиздадените ми ръкописи е озаглавен така – “Литературни приятелства”.
Сега най-често писмата на писателите свидетелстват за тези приятелства. Епистолярните изповеди на нашите предшественици дават безценни сведения за техния вътрешен мир, за душевната нагласа както на пишещия, така и на оня, за когото са предназначени. Те обясняват и много от постъпките им.
Тук съм избрал точно тези три статии, първо, защото и шестимата “герои” в тях са относително неизвестни поради обяснимото за комунистическия режим премълчаване на неудобните нему имена. И второ, защото освен за Иван Мирчев и донякъде за Иван Мешеков и Владимир Василев, за другите почти няма все още какво друго да се прочете. А и едва ли ще има?..
При това статията за Нестор Марков и Цани Гинчев, с която започва този пореден “триптих” все още никъде не е печатана и писмата си остават и досега неизвестни. Макар че на няколко пъти съм ги предлагал и са ги приемали за печат. Но после ту алманахът “Янтра” във Велико Търново ще спре да излиза, ту предстоящата книжка на “Литературна мисъл” няма да е със съответната тематична насоченост, ту плановете за предстоящото ново списание ще се провалят…
И ето така вече повече от десет години! Статията за Иван Мешеков и Делчо Василев също е почти толкова отдавнашна. Още през 1991-92 година я четох като съобщение на научни конференции в София, Варна, Добрич и Златарица. Но в този й вид не съм я публикувал. Всъщност пълният текст на самите писма, заедно с кратък коментар, бяха включени в един сборник за Иван Мешеков, издаден от Великотърновския университет. А после се появиха и в сп. “Летописи”. Последно ги отпечатах в “На колене пред истината” – посмъртния том на Делчо Василев, издаден от Литературния музей.
Писмата на Иван Мирчев пък са печатани в “Литературна мисъл” и в юбилейния сборник “Владимир Василев” /1997/. Копия от оригиналите им съм предал за архива на бившия Дом “Литературна Стара Загора”.
Посочвам всички тези източници, тъй като тук, заради краткост, пък и заради това, че книгата е все пак предназначена за по-широк кръг от читатели, реших да отпадне научно-справочния апарат, насочващите и уточняващи бележки, давани обикновено “под линия”.

Йордан Нанчев – ТРОЙНА ЕКСПЕРТИЗА