Три рецензии за три дневника или за три “романа”, както сполучливо могат да се нарекат те, ако ми е позволено да използвам и аз словесната находка на поета Любомир Левчев.
За жалост неговите спомени, издадени под заглавието “Ти си следващият”, не предизвикаха кой знае каква реакция, а още по-малко пък нападките, с които беше посрещнат дневника на Борис Делчев.
Е, не че не им се обърна никакво внимание – напротив. Но май повече от уста на ухо, отколкото в печата. Авторът все пак е жив още пък и изглежда, че “епохата” Левчев не е забравена. А може и въобще да не е приключвала – кой знае? За разлика от времето на афоресания като “култовец” Борис Делчев, който е преживял свършека на дните си почти като обикновен редактор. И който сега още по-малко би могъл да застраши общественото положение на своите вече хем “антикултовски”, хем “демократични” критици.
За дневника на Чудомир пък и не можеше да се очаква да се говори в тези преломни времена – дневник на провинциалист – кой да се сети да го рецензира.
Но тези три книги все пак си приличат. Приличат си и техните автори, макар всъщност да са толкова различни един от друг – и по характер, и по условията, в които са живели, и по своеобразната си мъдрост и житейска опитност…
Сигурно затова еднакво съм харесал техните три книги, по един и същ начин съм се опитал да ги “похваля”…

Йордан Нанчев – ТРОЙНА ЕКСПЕРТИЗА